Това, че се събудих без аларма в 03:30 сутринта не ми попречи почти да закъснея. Някаква инерция от съня ми беше останала… нищо чудно, предвид, че почти закъснях за сватбата си. Сигурно накрая ще закъснея за собственото си погребение…
Наредих се на старта чак в 05:55 и пред мен имаше приблизително 1190 души.
Закъснението ми разбира се подсили ефекта от класическия проблем в това състезание, който произтича от масовия му старт, голямата посещаемост и особеностите на трасето. По-неопитни участници, които все още не могат да си разпределят добре силите в толкова дълго състезание (а има и много такива, които за първи път изобщо участват в състезание) в началото тръгват прекалено бързо. Първите 40-60 минути ги карат с интензивност, каквато няма как да поддържат до края – т.е. повече от 7..8 часа. Обаче след 10-ина километра изкачване идва една тясна дълга повече от 10 км пътека, на която няма как да се изпреварва. Много от бързащите в началото вече са започнали да се изморяват или пък им липсват умения за бързо каране по тясна пътека и предизвикват задръстване. Трудният избор е как да балансираш силите си така, че да изпревариш колкото се може повече хора преди да се стигне до тясната (singletrack) пътека, но да не се изхабиш прекалено и да можеш да продължиш достатъчно интензивно и след това. Идеално за толкова масово мероприятие би било ако старта се раздели на няколо вълни. Да речем в първа група тези, които се борят за < 6 часа, втора група 6 - 8 часа, трета група всички останали — нещо в този дух, както е на други големи маратони и mtb състезания (например Leadville 100 – search for “corral”).
Тренировките от началото на годината до края на април вървяха много добре, но след това поради семейни проблеми останах почти без свободно време и доста изостанах. В средата на април все още бях с амбиции да подобря предишното си време от 6ч10м и да сляза под 5ч30м. В седмицата преди старта вече бях наясно, че едва ли ще се получи и се надявах поне да постигна същото време като 2013.
Стигнах контролата на с. Чуйпетлово за 3ч17м спрямо 2ч59м предната година. Въпреки това все още мислех, че ще мога да наваксам, тъй като се чувствах много добре, но реално продължавах да изоставам и следващите 30 км ги взех за 2ч38м спрямо 2ч08м през 2013.
И тогава на 74-тия километър спуках гума. Опитах се да прескоча бетонен праг на едно от мостчетата на обиколната алея, но не скочих достатъчно силно и задната гума се удари силно в ръба. Много трудно се сменя кална гума – хлъзгава е. Отне ми цели 33 минути, донякъде и защото се демотивирах. А сигурно имах 50 грама кал останали в гумата след поправката…
Между другото все още си търся хитра вело бутилка за вода с която някакси да не ядеш чак толкова много кал.
В крайна сметка финиширах след 7ч13 минути с което това ми 4-то участи е за първи път по-бавно от предходната година. Следващата година ако не ми мине котка път ще се боря за < 5ч30м и съответно първо място при жените 😀 Новото колело Grand Canyon CF SLX 9.9 2013 е ЗВЕР! Задният дерайльор буквално потъна в калта на няколко пъти, но това не води до съществена разлика в превключването на скоростите. Интересното е, че след като си поправих гумата, тръгнах и ми се подобри настроението имах чувството, че имам много енергия. Дали от 30 минутната почивка, дали преди това ня бях дал всичко от себе си, дали съм станал завършен мазохист? На път за вкъщи ми беше някакси странно като виждах велосипеди без състезателни номера 🙂 Също така след предрусването с адреналин и слушайки някакви метълски музики в колата 50 км/ч ми се струваше невероятно ниска скорост, а обикновено си шофирам бавно и спокойно. Минах през местната Люлинска автомивка на самообслужване. Човекът от който вземам жетоните, гледайки втренчено в колелото ме пита: "Ти ора ли с него бе, брато?" Накрая, след над 3000 предимно течни ккал има силна нужда да заръфам нещо солидно. И да ближа буца сол 🙂